Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност в световен мащаб, а България води черната класация в Европейския съюз по преждевременна смърт, причинена именно от тях. Данните сочат, че у нас двама на всеки трима човека умират от сърдечно-съдови заболявания.
Най-често от тях страдат мъжете, но има тенденция към увеличаване на дела на дамите с подобни проблеми. Възрастта е ключов фактор, като рискът при мъжете става по-голям след 45 години, а при жените – след навършване на 55. Наблюдава се трайно понижаване на възрастовата граница, като все по-млади хора развиват атеросклероза, артериална хипертония, миокарден инфаркт, инсулт и бъбречно увреждане.
Съществуват четири групи сърдечно-съдови заболявания: исхемична болест на сърцето, периферно артериално заболяване, мозъчен инсулт и аортно заболяване. По данни на Световната здравна организация на челно място е исхемичната болест на сърцето, отговорна за 16% от всички летални изходи.
Симптомите на сърдечно-съдовите заболявания могат да варират, но най-често срещаните са болка или стягане в гърдите, недостиг на въздух, световъртеж, лесна умора при физически усилия и отток на крайниците. Лекарите са категорични, че самолечението трябва да се избягва и препоръчват незабавно да се потърси професионална медицинска помощ, за да бъдат предотвратени усложнения или фатален изход.
На фона на тази притеснителна статистика е важно да се обърне специално внимание на профилактиката в по-ранна възраст и ограничаване на факторите, които подлежат на контрол. Това са високото кръвно налягане, обездвижването, затлъстяването, високия холестерол, тютюнопушенето, нерационалното хранене, прекомерната употреба на алкохол и стресът.
„Тютюнопушенето увеличава многократно риска от инфаркт и инсулт. То води до спукване на атеросклеротични плаки в организма и запушване на болния съд. Не трябва да се подценява и токсичното въздействие на цигарения дим върху белия дроб. Препоръчва се спазване на балансиран хранителен режим, включващ плодове, зеленчуци, риба, пилешко месо без кожа, както и намаляване на приема на алкохол“, споделя д-р Мирослав Стоянов, уважаван специалист-кардиолог, завеждал дълги години отделението „Кардиология и инвазивна кардиология” към МБАЛ „Д-р Тота Венкова“.
„Важно е регулярно да се следят стойностите на кръвното налягане и да се правят консултации със специалист за назначаване на подходяща терапия. Здравословният начин на живот и редовната физическа активност, от своя страна, имат положителен ефект върху стреса и депресията – допълва кардиологът д-р Стоянов. – Отново в тази посока за превенция от сърдечно-съдови заболявания се работи и в сферата на клиничните изпитвания. Търсят се иновативни начини за профилактика и лечение, които се прилагат при високорискови пациенти. Последните тенденции са насочени към ново поколение липидопонижаващи терапии, с които се цели провеждане на първична и вторична профилактика”.
Д-р Мартин Костурски, изпълнителен директор на Pratia Bulgaria, също споделя неговото мнение: “В работата ни по клинични проучвания през последните 10 години успяхме да участваме в създаването на редица водещи медикаменти за тромбопрофилактика, контрол над артериалната хипертония и други сърдечни заболявания”.
“След натрупания вече опит и наблюдения върху COVID-19 категорично можем да кажем, че след прекараната инфекция се увеличава рискът от възникване или влошаване на вече съществуващи сърдечно-съдови заболявания. COVID-19 се свързва с повишено образуване на тромби в кръвоносните съдове. Това може да доведе до инфаркт на миокарда, инсулт, както и до запушване на други артерии в организма. Възпалението може да засегне белия дроб и сърцето, което да доведе до развитие на сърдечна и дихателна недостатъчност“, разяснява още д-р Стоянов.
Кардиологът е категоричен, че не трябва да се подценява и увреждането на сърцето от сезонните грипове. “Те често предизвикват миокардит и перикардит, които протичат с оплаквания от болка в сърдечната област, задух и ограничен физически капацитет. В тези случаи трябва да се потърси специализирана лекарска помощ“, обобщава той.
